Интервю заа предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с археолога

...
</TD
>Интервю заа предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с археолога
Коментари Харесай

Археологът Мая Мартинова: Пловдив е неизчерпаем източник на информация за историята си през древните епохи

Интервю заа предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с археолога Мая Мартинова за Римския конгрес на Филипопол и Одеона. Мая Мартинова е проучвала едни от най-значимите археологически обекти в Пловдив, измежду тях Одеона, Форум-Север, Стадиона на Филипопол и Източната врата. 

Г-жо Мартинова, здравейте! Остана ли още нещо за експониране от Античния конгрес на Филипопол?

Бих споделила, че експонирането и актуалната акомодация на този археологически обект е завършила и той към този момент е един туристически обект, който се посещава от доста хора в последната една година след приключването.

Да, по този начин е в действителност. Нека в този момент да разбираем на нашите читатели, които може би по една или по друга причина не знаят към момента доста за това завещание на Пловдив, какво съставлява Античният конгрес? Какво е било неговото предопределение, както и в кои времена надлежно?

Форумът или агората – " агора “ е гръцкият термин, а " конгрес “ е неговият римски еквивалент – е комерсиалният, административен и набожен център на античния град. Това е място, където са се провеждали събрания, диспути, празници, държавни каузи и се е стичало популацията на града, прекарвало е забележителна част от своето време. Като проект той съставлява едно намерено площадно пространство – ареа, което е с размери съвсем 100 на 100 метра и което се намира сега под постройката на Централна поща. Това намерено площадно пространство е обградено от портици, като от източната, южната и западната страна са построени магазини във верижен проект с входове към тази ареа, а на северната страна е построен комплекс публични построи в ос изток-запад.

Има три входа, които са ситуирани осово по източната, южна и западна страна на форумния комплекс, които реализират достъпа до комплекса. Двете основни градски улици – " Кардо Декуманус “ и " Декуманус Максимус “, се пресичат пред източния вход на комплекса. Той е с доста огромни размери – над 20 декара, и в неговото историческо наслоение са разграничени четири съществени строителни етапи, които са свързани, несъмнено, и с измененията в градоустройството на античния Филипопол.

През втората половина на I век форумът се трансформира в център на социална и държавна презентация, откакто градът влиза в рамките на Римската империя и неговото архитектурно оформление е израз на римската урбанистична агресия в новозавоюваните провинции.

Оформлението на портиците в началото е в дорийски ред, като те са завършени от един елементарен за обработка материал – туф или пясъчник. Пропилеите са били украсени от четири колони – йонийски портици. Най-добре са непокътнати останките от последната, четвърта фаза, които са и експонирани.

Тази фаза е осъществена след опустошителното готско настъпление в 251 година сл. Хр., което е наложило главното видоизменение или възобновяване на градския площад. Тогава е издигнат и нов стилобат от сиенитни блокове, който носи мраморната римо-коринтска аркада. През 1999 година е оголен северният централен вход към комплекса, в който е вграден мраморен фундамент за скулптура в чест на император Комод. А в северната страна от пощенската палата, върху базите на северния портик се вижда непокътнат надпис с името на лицето, което е финансирало мраморната пластична декорация – това е видният филипополски жител Гней Егнаций.

Както споделих, в северната страна на форумния комплекс са ситуирани публичните здания, свързани с градското ръководство и други прояви на градския живот. Тези здания се отличават с външна представителност и богата архитектурна украса. Една от най-важните здания, която за жалост не е разкрита, само че от нея са открити строителни надписи, това е постройката на съкровищницата, която е заемала северозападната част на форумния комплекс.

Там, при реорганизация на централната комерсиална улица при започване на предишния век, са открити два мраморни фриз-архитравни блока от П-образен портик. Единият съдържа наименованието на постройката – Аedes Saurorum или Сграда на съкровищата, а другият – титулатурата на император Комод. Надписът е на латински – един от дребното латински надписи, открити във Филипопол, въобще при разкопки на града, което значи, че тази постройка и построяването й е обвързвано с финансиране от централната римска власт.

Отгоре в този момент има модерна постройка?

Отгоре са актуалните здания, които са по западния фронт, при започване на Търговската улица. Разбира се, в северната страна, където са публичните здания, това е най-представителната част. Там са разполагани нормално известия и надписи, които е трябвало да станат притежание на жителите. А другояче останалата част, комерсиалната част, защото форумът е разграничен на две елементи – комерсиална, южната с магазините и откритото площадно пространство, и северната, с комплекса от публични здания.

При модерни условия до къде тъкмо е стигал Римският конгрес?

На север – сигурно до актуалната ул. " Гурко “, а в южна посока са експонирани останките – експонираният бранш пред " Тримонциум “ и паркинга, който е пред " Тримонциум “. На изток е съвсем до бул. " Княз Александър I “ – може би се греша, или е цар Обединител, а на запад е до Градската градена, където е експониран бранш от западното оформление на градския площад.

Вие в действителност сте доста благополучен човек, тъй като имате неповторима специалност, докосвате се до велики цивилизации, можете да изследвате живота на хората в тези времена. А когато става въпрос за Пловдив, в действителност тук има доста какво да се изследва към момента, с цел да се покаже на хората. Вие сте взели участие в доста такива планове. Иска ли ви се още нещо да разкриете в Пловдив? Имате ли някаква фантазия, нещо, до което не сте съумели още да се докоснете?

Бих споделила, че Пловдив е изобилен източник на информация за историята си през античните столетия. Аз толкоз доста съм разкрила, не зная дали ще ми стигне остатъкът от живота да обявявам всичко това, което е разкрито, тъй като не е значимо единствено да се изследва на терен, а би трябвало и да се разгласява – това е финалният стадий от археологическите изследвания. Аз имах редкия късмет да изследвам публичните здания на един значителен римски град, бих споделила втория по величина град в римската провинция Тракия, тъй че това е и отговорност за бъдещето.

Сега не мога да не ви запитвам за Одеона. Вие положихте там много старания също. Нека разкажем какво съставлява Одеонът!

Малко история на изследването. Одеонът е открит през 1988 година в процеса на разкопки на северната страна на форума. След като беше взето едно решение – съгласно мен погрешно, да бъде разсечен Римския конгрес от ул. " Гладстон “, по този начин се обособи това пространство, наречено Форум " Север “. През 1993 година бяха прекратени изследванията заради липса на финансиране.

През 1997 година Одеонът, взаимно с Театъра на Месена и с Одеона на Солун, беше включен в Европейска стратегия " Рафаел “, финансирана от Съвета на Европа, и разкопките бяха обновени. Форумният комплекс и Одеонът имат статут на монумент на културата от национално значение и се намират в зона с най-строг режим за отбрана и защита.

Знаете, че след 1999 година, с помощта на финансовата помощ на Фондация " Левентис “, се приключи археологическото изследване и се пристъпи към експониране.

Всъщност Одеонът е част от този комплекс публични здания, за който приказвах, и той заема североизточния ъгъл на Античния конгрес, като това е една покрита антична театрална постройка, построена в правоъгълен размер, за разлика от огромния спектакъл на южния скат на Трихълмието, който е под намерено небе.

Той е с четириъгълна рамка, което го интегрира в системата на античния град, като най-добре са непокътнати останките от последното оформление на Одеона, датирано в средата на III век и също обвързвано с преустройството на постройката след готските нашествия в 251 година

В тези П-образни структури в постройката са ситуирани галериите, а в централното ядро са вместени кавеята, орхестрата и скене. Кавеята, която огражда орхестрата, от западната страна се издига тясната театрална част – скене. Всичко това са детайли на театралните здания през античността. Кавеята и скенето са разграничени от два прохода, наречени пародоси, които вкарват от галериите към сцената, орхестра.

Всъщност най-добре се вижда горе от терасата до пощата структурата на кавеята, където са радиалните зидове, които носят кошеровидни сводове, върху които са подредени редовете седалки. В разкритите остатъци на Одеона са разграничени четири строителни етапи от I до IV век, при които са осъществени обилни промени и в архитектурата, и във вътрешното оформление на интериора.

Може би би трябвало да кажем няколко думи за функционалността на тази постройка, тъй като тя е доста значима. Като детайл на градския площад през римската ера, постройката е служила за седалище на Градския съвет на Филипопол, т.е. тя е била булевтерион. Като след осъществяване на някои преустройства, тя се употребява и за камерни, театрални, музикални и литературни прояви. Сега няколко думи за булевтериона. Тук, в тази постройка, заседава булевт – това е най-важният орган в един самоуправляващ град.

Затова всички новоосновани градове през римската ера получават собствен градски съвет. Начело на булето стои първият архонт. Обикновените членове на съвета се назовават булевти, като намираме много надписи, в които са упоменати такива булевти.

Ръководните длъжности най-често се заемат от романизирани лица с богата социална кариера и положително материално състояние, като има и магистрати от тракийски генезис, които не имат римско поданство и които нормално извършват длъжността на постоянни градски съветници – булевти.

Булето контролира всички сфери на публичния живот във Филипопол, само че като най-висша градска институция на първо място има представителна роля. С него кореспондира централната римска власт, провинциалният шеф. Градският съвет публично съставлява целият град с документи, като има право да се допитва и да изпраща посланици персонално до владетеля и дава отговор също за практикуването на импер аторския фетиш.

В тази връзка градската администрация на Филипопол сътрудничи на Тракийския койнон – това е Събранието на тракийските градове, който заседава в огромния открит спектакъл. Градският съвет има също и финансови функционалности, като управлява постъпленията в градската каса, свързани с разнообразни наказания. Много е значимо пространството пред булевтериона и ситуираната западно от него градска библиотека. Може би две думи за библиотеката.

Тя е с обичайното оформление за библиотеките. Обикновеното те са като анекс към такива огромни площадни пространства. Представлява една правоъгълна постройка с мраморна обиколна пътека на височина 1 метър и вътрешни стени, които са разчленени на ниши – при нас са тухлени.

Вътре в тези ниши са сложени дървени стелажи, наречени армария, в които са подвеждали свитъците. Западно от библиотеката е разкрита южната фасада на една доста представителна постройка, която ние считаме, че е градската базилика, в която се прави съдопроизводството.

В тази северна част, пред публичните здания са открити доста значими епиграфски монументи, които имат значителен принос за реконструиране на историята на Филипопол през римската ера. Знаете, че писмените монументи са най-сигурното датиращо и въобще като наличие доказателство за процесите в римския град.

Така да вземем за пример при фасадата на тази постройка, която загатнах, е открит мраморен блок с полукръгла форма, в особено построена тухлена ниша с надпис на старогръцки, от който се схваща, че над постамента е стояла скулптура на император Комод, издигната в 186 година сл. Хр. от Койнона на провинция Тракия. Това е станало при тракарха Луций Фулвий Астик. Надписът е доста тъкмо датиран, с името на провинциалния шеф на Тракия.

Тук може би би трябвало да споменем, че длъжността тракарх е почетна и изборна, а тракархът е началник на Тракийския койнон или Събранието на тракийските градове. Това обединяване има за задача да пази ползите на провинцията и нейните градове пред римските управляващи и да се грижи за почитането на култа към императора. Именно в това си качество Фулвий Астик е бил претрупан да сложи скулптура на форума в чест на император Комод. Постаментът на статуята е с дължина 2.38 метра, като в стената на постройката е построена специфична ниша за слагане на статуята. По наши калкулации статуята на император Комод е била на височина от 3 до 3.50 метра – нещо доста внушително. Представете си по какъв начин е изглеждала на място.

Всичко беше доста забавно. Но на мен ми е забавно да кажете какъв брой такива одеона има разкрити в България?

Одеон има оголен в Никополис пъкъл Иструм също, който е оповестен. Така по размер е почти колкото нашия. Но нашият е най-добре изследван и експониран. Бих споделила даже, че нашите археологически обекти, които са експонирани в града са пример за експониране и преобразяване на археологически обекти в туристически монументи.

Може би би трябвало да загатна, тук към този момент вие ще си коментирате и други доста значими монументи, които са експонирани в северната част на Форума, мястото, където са сложени тези документи, които би трябвало да станат притежание на жителите, които посещават градския площад. Отскоро беше оголен един епиграфски монумент, извънредно значим за историята на нашия град, това е Императорско писмо, което също е експонирано пред тази централна постройка. От което разбираме, че в отговор на молба на Тракийския койном са отнесени до императора от двама пратеници Филип и Цецилий Церелий е отнесена санкция до императора и по тази причина трябвало да им се изплатят пътни разходи.

От това разбираме, че името на императора не е непокътнато, само че това става евентуално при император Септимий Северий, който санкционира Филипопол за това, че е подкрепил неговия кандидат за битката за трона. Нещо доста забавно, което не беше известно до неотдавна.

Пред Болестериума е експониран и един почетен надпис върху база на скулптура на тит Флавий Присциян, за който се оповестява, че е от предците си тракар, първожрец и пръв архонт. Както загатнах, тук са сложени доста значимите надписи, които е трябвало да станат притежание на жителите.

Един открит афиш-покана за гладиаторски битки, също бе открит в северния портик, той е част от експозицията на Археологическия музей в Пловдив. Други движими, изключително значими находки, беше открит откъс от бронзова глава на императорска скулптура.

Много е допустимо да е тази, базата от надписа, която е оголен и други редица свързани с религиозния фетиш, с ежедневния живот на жителите, движими предмети. Всички те са част от експозицията на Археологическия музей. 

Много благодаря! А каква работа ви следва в този момент, нещо любопитно има ли да кажете?

Ние преди малко приключихме Източната врата. Тя е подготвена, сега приготвяме табелите. Трябва да има научна информация, която жителите да четат.

Говореше се, че вероятно ще бъде открита до края на август, но очевидно това не зависи от вас. Вие сте си свършили работата.

Да. Ние сме по научната работа.
Източник: plovdiv24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР